понеделник, 9 април 2012 г.

Една от най-добрите статии, писани някога

Спечелихме ли ви със заглавието?

Или викате, по-голяма глупост не бяхте виждали, напред към полето за коментари, за да разсипете този самонадеян автор, шут, бездарник и пореден нисш представител на отвратителното котило български журналисти, който замърсяват етера. Аман от тъпи текстове, грозни колажи и ненужни словоблудства. Webcafe, стегнете се!
Ние, българите, най-нещастните в света ли сме или какво!? Я по-добре да поразсъждаваме за дълбочината на националните ни несгоди, незаслужените злини, които ни се изсипват по чужда вина и разкъсващите плътта прозрения за това колко сме зле и как циклично влизаме от криза в криза. После няма да е лошо да наложим един компрес, напоен с носталгия по невъзможното щастие, за да преглътнем горчивия коктейл на мизерното ни настояще.
В поредния световен доклад за щастието, където индексът се мери от 0 до 10 ние сме горда четворка, което ни прави изключително добри в това да се чувстваме зле. Дори имаме усещането, че сме в състояние да се изкараме още по-кофти, отколкото сме, само за да натрием носа на останалите.
Да се чувстваш нещастен също е вид наркотик, към който е много приятно да се пристрастиш. И тогава всичко може да те подразни, изнерви, ядоса, натъжи и уязви. Настоящата статия дори няма нужда да се напъва. Тя директно няма да бъде харесана, още повече със безумно заглавие като горното. Което парадоксално прави заглавието вярно. Когато целта ти е да генерираш малко негативна енергия, текст като този ти го предлага на тепсия. Разбий го на пух и прах, смажи самонадеяния автор, изобличи глупостите му и се почувствай наистина добре в това, че си се почувствал гадно.
Но... разбира се, че има и едно „но".
Защото авторът може би е хитрец, някакъв подмолен адепт на автосугестията, който ще се опита с обърната психология да те накара да погледнеш нещата от друг ъгъл. Защото нищо не работи толкова успешно за нас, колкото обърнатата психология. Самият факт, че сме добри в нещо неприятно (индекса на щастието) е чудесен пример за това. Или пък да вземем неотдавнашното изказване на националния треньор Любо Пенев, който заяви, че трябва „да разглеждаме ситуацията от обратната страна, от положителната". Страшен майтап.
Без да си дава сметка именно този мислител формулира най-добре усещането ни за координатна система на емоциите. Положителното е опакото, странното, кривото. Ние сме отвикнали от него и то ни се струва далечно. Въртим си се в омагьосания кръг на генералното усещане за прецаканост и за нищо на света няма да признаем публично, че понякога не сме чак толкова зле. Да, понякога се смеем, животът е хубав, финансовото състояние не ни тревожи и дори от сърцето ни се откъсва положителен форумен коментар, който поднасяме анонимно, но с добро чувство.
Ако за момент допуснем тази мисъл и току виж индексът скочил, отлепил се от трагичната четворка и преминал в по-нормалната скала на себеусещането. Но това е нож с две остриета, защото кой от нас наистина може да си позволи кофти усещането да се почувства щастлив, при това за дълго и така да загуби любимото си средство за анестезия и национална значимост. И все пак този текст прави някакъв опит в това отношение, не можете да го отречете. Което още веднъж парадоксално показва, че заглавието му е вярно.
Между другото - известно време се колебахме дали да не го кръстим „Една от най-тъпите статии, писани някога" (също толкова потенциално успешно заглавие), но решихме да рискуваме.

Статия от: 
Драго Симеонов
Webcafe
Драго Симеонов

Коментара
Facebook Blogger Plugin: Коментарите се публикуват чрез Facebook. Създател: Mehmed Halil

0 коментара:

Публикуване на коментар

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More

 
Design by Free WordPress Themes | Bloggerized by Lasantha - Premium Blogger Themes | Premium Wordpress Themes